Нарича се „интеркултурност“, процесът, при който две или повече култури осъществяват един вид обмен и взаимодействат като цяло. Това се отличава от мултикултурализма, защото представлява напълно обогатяваща връзка между двете традиции, докато другата предполага, че в определен географски район съжителстват две или повече култури, при които индивидите не е задължително да си взаимодействат. Интеркултурността е форма на интеграция и съжителство, като се дава приоритет на значението пред уважението към многообразието. От гледна точка на правата на човека това предполага изграждането на известна реципрочност, с равенство между различните участници.
Изследователите посочват, че процесът на среща между културата протича на 5 етапа, като е следният: срещата, където започва взаимодействието и се установяват съответните идентичности; уважение, където участниците са отворени да слушат обичаите, вярванията и традициите на другите; хоризонтален диалог, който влиза в игра, когато на всички култури се предоставят равни възможности за овластяване; взаимно разбиране, тоест приемане и разбиране на обстоятелствата на другите; синергията или заключенията, постигнати след преживяването на обмена.
Някои международни организации, като ООН, предлагат двуезични образователни системи, които отчитат поне две култури. Този проект ще бъде приложен особено в страни, в които съжителстват местни племена или има висок процент на имигранти. По този начин младите хора се насърчават да бъдат част от процес, в който те ще научат, от различни гледни точки, начина на живот и обичаите на други общности; Също така се насърчава диалогът, за да се научи повече в дълбочина, както и подходът и уважението към другите култури.
