Умишлеността е философски израз, който се занимава с характеристиките на фактите по отношение на ума, за който той сочи или е насочен към обект. Умишлеността е свързана с мисълта или съзнанието. Благодарение на умишлеността, индивидът има способността да идентифицира реалността, която го заобикаля и която естествено се навежда към нея и в същото време към себе си, не само като обект, но и като субект на факта.
Франц Брентано беше философът, който за първи път въведе концепцията за интенционалност. Той твърди, че психичните състояния са единствените, които са били умишлени и следователно са маркирани с него. Това означава, че ако човек има вяра, тази вяра е свързана с нещо, ако има амбиция, то е свързана с нещо, така е и с други психични състояния.
Някои съвременни философи обаче потвърждават, че Брентано е сгрешил в своята теория, тъй като има някои психични състояния като възприемането на болката, които не са свързани с нещо, тоест те не приличат на други стандартни психични състояния. Болката може да бъде локализирана в определена област, например в зъб, пръст на крака, в главата и т.н., като болката не е ориентирана и още по-малко е насочена към нещо.
Точно обратното се случва, когато човек иска да яде сладолед, в този случай желанието има цел, тоест посока и в случая това е сладолед.
Всичко по-горе показва, че болките не представляват умишлени състояния на ума, но желанията го правят.
