Интелектът, според най-традиционните перспективи, е способността на човешкото същество да разбира данните, които са му изложени. Има обаче интелектуалци, които твърдят, че това е само същата мисъл. Целият този процес се случва в съзнанието на човек, в който парчетата, които евентуално съставляват същността на даден предмет, са събрани заедно. Това обаче се отнася не само за теми, които изискват усилия, за да можем да ги различим, но и разбирането за света, който ни заобикаля като цяло, поддържайки стабилен контакт с реалността.
На исторически фон древните философи, като Аристотел и Платон, определят разбирането като напълно абстрактна същност, работеща във връзка с душата и тялото. Те го определиха с метафората за царуващ хаос в космоса, който беше хармонично заменен от реда на елементите. С него бихте могли да уловите същността на някого или нещо, бихте могли да „прочетете вътре“. Тези дефиниции обаче са мутирали с течение на времето, успявайки да разберат нови значения на термина, които са предоставили много по-широка перспектива за това какво е интелектът за човека.
В рамките на това действат елементи като разум, чувства, разбиране и интерпретация, които позволяват създаването на реалистична визия, която изразява променливите на дадена ситуация. На разузнаване също е част от тази група, но често се бърка с една и съща интелект; това всъщност представлява способността за разработване на концепции. От самото начало интелектът е факторът, който отличава хората от другите животни, защото ви позволява да имате остро усещане за себе си и заобикалящата ви среда.
