Думата позор служи за определяне на злото, съдържащо се във фалшив коментар или информация, използвана за накърняване на нечия репутация. Например, когато човек говори лошо за някого, без да има доказателства в подкрепа на споменатата информация. Този израз възниква в древен Рим, където се използва за обозначаване на всичко, което дискредитира срещу честта на дадено лице.
Отговорникът да даде името на скандално известния беше магистрат (цензор), който по това време беше компетентният орган. Цензорът беше този, който организираше акта, при който се проверяваха финансите и моралът на гражданите. Човекът, който е бил каталогизиран като скандално известен, му е бил забранен достъп до която и да е публична служба и още по-малко би могъл да упражни правото си да гласува на всякакви избори, които ще се проведат, като по този начин ще ограничи своите социални и законни права в рамките на древноримското общество.
Римското право, в зависимост от произхода си, потвърди два вида позор:
- Позорният „facti“, възникна от момента, в който лицето извърши някакво действие, което беше противоположно на установеното в рамките на морала и добрите обичаи. Например извършване на прелюбодейства.
- Позорното „iurs“, възниква, когато срещу някого е извършен някакъв вид измама или злонамерено действие.
Днес има хора, които прибягват до позор, за да навредят на честта на другите. Така или от наличието на скрит интерес или да се възползват от това, което е казал, истината е, че трябва да се внимава с това, защото, ако лицето не разполага с доказателства, че удостоверява позорното петно, тогава той може да бъде обвинен в клевета и да бъдат наказани за това.
