Те са действия, които нямат последици, като сплашване, заплахи, нападения, убийства между другото, които не са наказани от закона. Това е награда за престъпление, предизвиквайки нейното повторение и създавайки вид пропаганда, която насърчава обикновен престъпник като този от висшето общество да продължи да извършва престъпления, разпространявайки своя пример сред новото поколение, както и на всеки, който желае да получи с неправомерни средства някои Ползи.
Безнаказаността е концепция, която съдържа редица действия, които самата върховенство на закона многократно подкрепя, което означава, че има зелена светлина за нанасяне на щети и вреди на хората; С други думи, случаите на по-висши сили го правят в своя полза, причинявайки изключение от наказанието, което предполага, че то не е санкционирано.
Законовата дефиниция казва, че липсата и липсата на наказание след извършване на престъпление или престъпление и дефиницията на човешки и психо-правни права се изразяват на неговия език, както в несъответствието на даден процес, нито наказание на отговорните пред закона, които произвеждат подигравки, сериозни нарушения и които противоречат на международните хуманитарни права и международната амнистия. Като пълна разбивка на функцията на символичния ред, която трябва да бъде изпълнена от политическата власт и съдебната власт, е явна липса на закон, която е позволила нови прегрешения, разширяващи корупцията. Нарушаването на човешките права, насилието като част от авторитета, който дискредитира социалните и международните движениякоито оказват съпротива за ограничаване на подобни злоупотреби с власт, причинявайки престъпления, извършени от тези, които имат задължението и правото да изпълняват и законовата отговорност да ги осъдят. Това предполага, че всяко действие, предприето със злоупотреба във физическо, психическо и емоционално насилие, което включва увреждане на целостта на човека и не е платено и не е наказано за това, е акт на безнаказаност.
Поради тези причини са създадени общества за подкрепа, които да гарантират това спазване, като Международната комисия по правата на човека на ООН, създадена на 12 август 1947 г., заедно със Съвета по правата на човека, създаден по-късно на 15 март 1947 г. 2006 г.
