Това е набор от групирани номера, които съставляват код за международна употреба, който позволява идентифициране на банкова сметка за всички страни по света по отношение на международните плащания, кодът IBAN е създаден от Европейския комитет по банкови стандарти и неговите Съкращението е получено от английския "International Bank Account Number", благодарение на него плащанията към банки и спестовни банки са автоматизирани.
По-рано, за да се идентифицира сметката на определен клиент, това беше направено чрез CCC (Код на клиентския акаунт), който се състоеше от 20 номера, които бяха използвани за идентифициране на определени сметки по-прост начин, в допълнение към позволяването на мащабни процеси на превод, разписки, плащания в брой. Този набор от числа се състоеше от 4 първоначални номера, които идентифицират банката, към която принадлежи, следващите 4 цифри идентифицират централата, а последните 10 номера представляват самата сметка. Премахването на МКО се дължи основно на създаването на "Единна зона за плащания в евро", която не е нищо повече от една единствена европейска платежна зона, която улеснява колекции, преводи и плащания в наПо същия начин, както беше направено в рамките на дадена държава, за да бъде възможно това, беше необходимо да се унифицира структурата на банковите сметки, тогава се появи кода IBAN.
Този код може да бъде идентифициран само по банкова сметка, но от това всяко лице с необходимите знания можете да получите данните от банката и седалището, на което му принадлежи номерът, използвайки друг код, наречен BIC (банка Идентификационен код), който се състои от между 8 и 11 числа.
Във всички страни по света има системи и правила, които се използват за идентифициране на банкови сметки, но във всяка държава правилата са различни и не могат да се прилагат в държава, различна от тази, в която е издадено това правило, всичко това означава забавяне на икономическото развитие на тези нации. IBAN представлява решение на тези проблеми, като вноски като правилното предаване на данни за броя на сметките, намалено приписване на грешки, както и скоростта, с която се извършват транзакциите, и намалената извършена цена за тях.
