Хуманизмът е философско течение, родено в Италия през 15 век по време на Ренесанса, това движение се основава на ценността на човешките същества, придавайки по-голямо значение на критичната и рационална мисъл, преди всичко суеверие или догма. Чрез нея се търсеше трансфер на знания, което направи човека един предмет наистина човешки и естествен.
С течение на времето и благодарение на техническия напредък, напредъка на търговията и комуникациите, който започва да се заражда през 15 век, човекът започва етап на мисловна трансформация; това му позволи да види отвъд всяка религиозна доктрина, придавайки по-голямо значение на човешката част. Именно от там започнаха да се появяват движения като протестантизма, които разделиха християнската църква, разделяйки я на католици и протестанти, което доведе до намаляване на нейната мощ.
С модерността човекът започна да се интересува повече от развитието на науката и изкуствата, което предизвика важни промени в различни области, като художествения ренесанс и възраждането на гръцкото и римското изкуство.
Хуманизмът се характеризира с: да има свобода да мисли извън всякакви убеждения. Силна любов към природата. Той се интересуваше от развитието на интелигентността, което включваше упражняване на наука, анализ и интерпретация. Склонност към изучаване на класически езици, като гръцки и латински; разглеждани като основи на съвременните езици.
Основната му функция беше историческото възстановяване на всички дисциплини, което позволи изучаването на класическата античност и гръко-римската философия.
В образователния контекст хуманизмът насърчи големи промени: твърдият модел на преподаване беше изместен от индивидуалността на всеки човек, а ученето беше фокусирано върху обучение на хора, желаещи да развият по-активен модел на живот в рамките на гражданската общност; индивиди, които бяха уверени в себе си и които успяха да разграничат доброто от грешното.
В литературната област хуманизмът успя да се разпространи по-бързо благодарение на изобретяването на печатната машина, като най-големите му предшественици бяха: Данте Алигиери, Джовани Бокачо и Франческо Петрарка.
