Това е състоянието на максимална релаксация на човешкия ум в естественото му състояние. Следователно хипнотизаторът довежда човека до това състояние на благосъстояние чрез специфични индикации. Хипнозата може да се използва в терапията с цел да позволи на пациента да се свърже по-дълбоко с вътрешния си свят и да отговори по-ясно и честно на въпроси.
Човек, който прави хипноза, има силата да води хората чрез специфични насоки към състояние на релаксация.
Обикновено хората търсят този вид терапия срещу стрес и безпокойство, той може да се използва и като поддържащ метод за спиране на тютюнопушенето, може да бъде и инструмент за помощ при лечението на фобия. От друга гледна точка също е възможно да се използва хипнотерапия за преодоляване на някои бариери, като лична несигурност и срамежливост.
В почти всички култури и по различно време трансът е бил използван като визионерско средство за лечение. В някои ритуали лечителят или свещеникът влиза в транс, а в други пациентът го прави.
Днес хипнотичният транс продължава да се индуцира като начин за достъп до онзи „друг ум“, който се крие зад съзнанието, подсъзнанието, както за получаване на информация от него, така и за реорганизиране на стари вярвания, навици или привързаности.
През 2001 г. Комитетът по професионални въпроси на Британското психологическо общество възложи проучване на хипнозата и нейните приложения. За това беше сформирана работна комисия, чийто окончателен доклад, озаглавен „Природата на хипнозата“, е на уебсайта на Британското психологическо общество, е свободно достъпен и има изрично разрешение за възпроизвеждане. В този доклад се посочва, че: Хипнозата е валиден предмет за научни изследвания и изследвания, а също така е доказан терапевтичен инструмент.
Може да се потвърди, че на Запад първият, който използва хипнозата, каквато я познаваме днес, е Франц Антон Месмер, австрийски лекар, който се интересува от изучаването на ефектите на магнетизма върху планетите и живите същества. През 1773 г. той успява да излекува пациент, страдащ от гърчове във Виена, и прилага магнити върху корема й, което й дава известност. След това пътува до Париж, центъра на съвременния свят, и там продължава да изследва ефектите на магнитите.
