Този термин се отнася до високото и непрекъснато покачване, което инфлацията представя в дадена страна, където цените на продуктите се увеличават неконтролируемо, докато стойността на валутата постоянно се обезценява и гражданите търпят сериозно намаляване на своите парични активи. Задължително е една държава да измерва нарастването на инфлацията, която при стабилна и нормална икономика трябва да варира ежегодно, но когато страда от хиперинфлация, икономистите трябва да я измерват за по-кратки периоди от време, в най-екстремните случаи това трябва да се направи месечно.
Повечето икономисти го определят като „ инфлационен цикъл без тенденция към равновесие“. Сред тях има голям дебат, в който се търси да се разбере причината, поради която възниква хиперинфлацията, някои твърдят, че това е последица от неудържимото нарастване на паричното предлагане или силно влошаване на валутата, в повечето случаи Страната, която преминава през тази криза, е претърпяла войни, по същия начин нациите, които страдат от икономическа депресия и социални или политически разстройства, са склонни да живеят в хиперинфлация.
В същото време се счита, че хиперинфлацията възниква, когато се загуби доверието в способността на местната валута да запази стойността си, поради което купувачите идват да искат компенсация от своето правителство, за да приемат тяхната валута, т.е. създаване на благоприятен обменен курс. Това кара ценовият индекс да се увеличава, а настоящата инфлация да поддържа своя ръст, което може да предизвика колапс на паричната система на страната.
Един от най-известните случаи на този въпрос е хиперинфлацията, претърпени от Зимбабве, страна, която е претърпял в началото на 2000 г. голяма икономическа криза, генерирани от конфискация на много земеделски земи от страна на правителството и отказа на последния да заплати на дългове, които имаше с Международния валутен фонд. Според получените данни през 2008 г. годишният темп на инфлация в Зимбабве е бил 89 700 трлн. Процента, което е довело до нарастване на цената на продуктите средно за 24 часа и е насърчило периодичното актуализиране на паричния конус, достигайки сметки до 100 милиарда зимбабвийски долара. Благодарение на това през 2009 г. страната взе решението да се откаже от печатането на местната валута, превръщайки щатския долар и южноафриканския ранд в стандартните валути за обмен. В момента обезценената местна валута не циркулира в страната и инфлацията е намаляла.
