Хермафродитизмът се отнася до съществуването на женски и мъжки полови органи в едно и също живо същество, т.е. на онези живи същества, които имат смесен апарат, способен да създава мъжки и женски гамети, нещо, което при някои видове като растения и някои риби, прави възможно самооплождането.
В случая с хората самооплождането е нещо невъзможно, обаче, ако е възможна появата на женски и мъжки аспекти, които определят хермафродитизма. Тази аномалия при хората води до безплодие и притежание на недоразвити полови органи.
Истинският хермафродитизъм е този, при който яйчниците и тестисите присъстват едновременно.
Хермафродитизмът се използва като репродуктивна тактика за онези животински видове, които трудно намират партньор, било поради малката си популация, местообитанието си или изолацията си. Единственият недостатък би бил, че той ще покаже намаляване на ефективността на репродуктивния труд в резултат на малка специализация.
В истинския хермафродитизъм животните произхождат от безгръбначни като земни червеи или охлюви; в случая на бозайници и птици хермафродитизмът много често представлява патологично състояние, което води до безплодие. Само при рибите това състояние се среща често и естествено.
Въпреки че хермафродитните същества произвеждат и двата вида гамети, е малко вероятно те да се оплодят; това, което се случва, е кръстоска между различни същества, които действат (и двете) като мъже и жени; това е, което се нарича едновременен хермафродизъм. Има риби, които имат един пол при раждането си и след като се размножават, те сменят пола си, това е, което се нарича последователен хермафродитизъм.
Тези с последователен хермафродитизъм могат да имат както мъжки, така и женски органи, само единият ще бъде активен, а другият няма.
Растенията, считани за хермафродити, са следните: лале, роза, карамфил, магнолия, мушмула, лимоново дърво, портокалово дърво, ябълково дърво, лук и др.
При хората има много случаи на хермафродитизъм, но този термин не е определен като такъв, но му е приписан изразът интерсекс. Тези хора, въпреки че имат и двата полови органа, нямат способността да се възпроизвеждат и по двата начина. Тази аномалия възниква по време на бременност. Когато плодът е женски, това се случва, тъй като надбъбречните жлези на майката създават излишни мъжки хормони, което причинява промяна във външните гениталии. В случай че плодът е мъжки, той произхожда, тъй като тъканите му не произвеждат достатъчно тестостерон през седмица 6 или 8 след оплождането.
