Фитопланктонът са водни организми от растителен произход, които обитават морета, езера и реки. Те са автотрофни видове (сами си правят храна). Фитопланктонът се характеризира с изключително малък организъм и въпреки че има различни разновидности, анатомично те са много прости: каишка, която му позволява да се движи, неравномерни единици и газови вакуоли.
Благодарение на своята простота, фитопланктонът може да се размножава много лесно, правейки тяхната група безброй. Някои от видовете, които могат да бъдат намерени, са: цианофити или синьо-зелени водорасли, кафяви водорасли, диатомове, динофлагелати, коколитофори и др.
Фитопланктонът се намира в най-повърхностната част на моретата, това е така, защото се нуждае от присъствието на светлина, за да осъществи процеса на фотосинтеза. Той е разпространен в моретата на планетата и е много важен за натрупването на кислород в моретата и атмосферата.
Фитопланктонът служи като храна за всички морски видове, от малки риби до големи водни животни като китове, те се хранят с фитопланктон, за да оцелеят.
Важността на фитопланктона е, че той е един от основните производители на морския свят. Точно както тревата и зеленчуците са основни храни в земната среда, фитопланктонът изпълнява същата функция. Той е отговорен за фиксирането на въглеродния диоксид, така че той да стане част от хранителната верига, представляваща източник на енергия.
Една от трудностите, които биха могли да възникнат и която е била обект на изследване от биолозите, е появата на токсини в тях, които биха навредили на качеството на водата, което от своя страна би имало последици за консумацията от човека или за напояването на посевите.
От друга страна, специалистите по морска биология са загрижени за ниското разнообразие на фитопланктона, тъй като това би имало отрицателен ефект върху затоплянето на океаните. Ако фитопланктонът не може да се адаптира към промяната в температурата, популацията им ще намалее силно, което ще доведе до увреждане на засегнатите видове
Този клас микроскопични растения нямат способността да абсорбират излишния въглероден диоксид (CO2), отделян от човека, което би се намесило в ефективността на фотосинтезата и следователно в екологичната хармония на земята.
