Фърмуерът е система, разработена за установяване на „твърда“ връзка между Хардуер и Софтуер, откъдето идва и името му, което е използвано за първи път през 60-те години, за да посочи набор от стандарти, вмъкнати в електронна карта така че по-големият уред да работи с автоматична функция. Въпреки че е вярно, че фърмуерът е създаден от изходен код, който е написан чрез софтуер, това има по-физическа връзка, отколкото всяка програма може да упражни на компютър.
Тези езици за програмиране се съхраняват в ROM паметта, т.е. във вътрешните хранилища на данни на оборудването, RAM е отговорен за поддържането на поръчката активна, докато изпълнява процеса, а процесорът го изпраща до частта от системата, посочена така, че е направен.
Фърмуерът добавя от най-основните поръчки към машината към най-сложните. Хардуерът управлява с различния си капацитет всички поръчки, които автоматичната правна система издава. С напредъка на микропроцесорната технология тези фърмуери бяха разработени по по-сложен начин и добавени към по-ежедневно оборудване: перални машини, кухни, телевизори, звуково оборудване и дори превозни средства.
Фърмуерът на електронното оборудване се актуализира, за да не добавя нови опции и алтернативи, както прави компютърният софтуер, прави се за поправяне или подобряване на връзката на хардуерните функционалности с тези, посочени в създадения закон или регламент. Не можем да не споменем, че много електронни съоръжения подобряват протоколите за сигурност във фърмуера, например: фърмуерът на DVD или Blu Ray плейър актуализира своите протоколи за сигурност, за да предотврати ефективното възпроизвеждане на пиратски дискове.
