Да изпиташ ликуване означава да живееш още по-забележително вътрешно щастие. Следователно тази вътрешна радост поражда интензивна емоция, чиято памет се поддържа с течение на времето, генерирайки много приятна връзка в истинска кауза. В религиозната сфера говорим за прекомерната възхвала, която Бог има, за намирането на радостта да му се хареса и за привличането на мир. Като добродетел, която християнинът изпитва заради самодоволството от божествената справедливост на Бог, чувствайки се възвишен, за да получи благодатта и божественото благоволение.
Тоест човек изпитва ликуване при конкретно събитие, добра новина, която се превръща в източник на лична наслада и поздравления. Хората изпитват ликуване в резултат на любов, тоест човек истински се радва на щастието на тези, които обича безусловно.
Освен това, колкото по-голяма е интензивността на едно желание, толкова по-голяма е и силата, с която се получава това желание, което, тъй като се очаква, става причина за екзистенциална благодарност, когато се появи. И тогава човекът изпитва онова приятно усещане за удовлетворение, което възниква от даровете на живота.
Както казахме, ликуването е чувство на дълбока радост, следователно, това е по-рядко чувство от това да бъдеш щастлив и не всеки ден преживяваме необикновени събития в живота си.
Човек може да изпита радост, след като се е влюбил истински, когато е затворил вратите към любовта, възможно е да изпита тази радост преди очакваното събиране с любим човек, който живее далеч, щастието е радостта от възстановяването след болест, пристигането на нов член на семейството също добавя щастие към живота, съзерцаването на естетическата красота на една нова зора, много приятно неочаквано събитие, повишение на работа, одобрение в опозиция…
Ако трябва да разсъждаваме върху най-интензивните причини за щастие, които човек е имал в живота си, бихме го попитали: Кои моменти на ликуване си спомняте в живота си? И то е, че въпреки че има много изживяни моменти, които не остават в паметта, тези, които са свързани с интензивна емоция, оставят много интензивна следа в сърцето.
В съвременната ни епоха това е дума с малка или никаква полза, тъй като тя се променя с думата екзалтиран, което означава да хвалим, подчертаваме, даряваме величие или придаваме стойност на предмет, нещо или човек. Думата възторг се използва главно за похвалата, която е дадена на Бог за цялата доброта, която са получили учениците му, било за плодовете на тяхната работа, било за послушанието, което са дали на своите вярвания към Бог; проявявайки различни настроения, те бяха възхитени или възвишени при спечелването на победите, които посветиха на създателя.
