В областта на ботаниката тичинката се нарича мъжки репродуктивен орган, принадлежащ на цветята и който има малки поленови торбички, наречени микроспорангии, в които се произвежда цветен прашец, този термин произлиза от латинския език, специално от думата "тичинка" което означава дълги вълнени нишки, като цяло тези структури имат удължение, известно като нишки, които имат прашник в горната си част.
Преждата има серия от структури, които са описани по-долу, първата е т. Нар. Кариера, която може да бъде намерена върху проводника по два различни начина, които могат да бъдат гъвкави, тъй като са прикрепени към центъра си благодарение на фина нишка, в тези случаи освобождаването на цветен прашец ще се осъществи благодарение на порите, от друга страна има базифициран тип съединение, което е прикрепено към основата на нишката и следователно нейното име. Нещо, което трябва да се подчертае, е, че тичинките могат да бъдат слети към една и съща верига, за която има три вида, синандронът, където само прашниците са слети, диаделфите, частично слети в две структури и накрая монаделфите, обединени в една композитна структура.
Другата структура, която изгражда тичинката, е нажежаемата жичка, тя обхваща цялата основа на тичинката, има формата на нишки, разположени в долната част по отношение на прашника, служещ като опора за нея. Формата и размерът му могат да бъдат много разнообразни, това зависи само от семейството, към което принадлежи.
При цъфтящите растения тичинката може да бъде от два вида, ламинарна или нишковидна, като в последния случай тя се нарича свързваща със сектор от стерилна тъкан, разположен в прашника, който отговаря за свързването на две теки, като по този начин образува тяло, най-често е, че тази структура е много слабо развита, поради което именно тикът ще изпъкне, при някои примитивни видове тичинката в цялост може да бъде ламинарен тип, в този случай съединителят ще се развие широко, за това, което тикът ще отдели в страхотна форма.
