Определя се като отношението или емоционалната нагласа, които притежаваме. Той представлява нашето вътрешно състояние, което за разлика от чувствата и емоциите, които могат да бъдат много променливи, настроението продължава много по-дълго, с по -рядък процес на смяна.
С други думи, състоянието на ума представлява настроението или сантименталния тон, който човек притежава на моменти, които ние определяме, което както показва името му е състояние, тоест начин на съществуване.
Това, за разлика от емоциите и чувствата, е много по-малко точно, не се активира от някакъв стимул или евентуалност, то е по-малко интензивно и по-трайно.
Променливостта на състоянието на ума се обобщава до добро състояние и лошо състояние, може да бъде в активирано или депресивно състояние. Когато настроението остава необичайно високо, това се нарича хипертимия или мания, а когато остава необичайно ниско, е известно като дистимия или депресия.
От друга страна, когато настроението се променя, без да генерира някакъв вид емоционални затруднения у човека и поддържа състояние на баланс, това се нарича евтимия, докато в случаите, когато човек страда от много чести промени в настроението между двете крайности, т.е., мания и депресия, е известно като биполярно афективно разстройство.
Настроението може да продължи с часове или дни, съответстващо на обичайна или нормална промяна на състоянието. Когато даден тип настроение се поддържа или трае с течение на времето, това ще представлява господстващото настроение или основното състояние на ума.
От това приятно или неприятно състояние на ума може да се генерира предразположение към определени емоции или чувства, въпреки че те се представят главно от външни стимули.
Робърт Тайер, психолог, международно признат за изследванията си върху човешкото настроение, го определи като връзка между две променливи: енергия и напрежение. Според неговата теория състоянието на ума се намира между енергийно състояние (уморено или активно) и състояние, отнасящо се до нивото на нервност (спокойно или напрегнато), като се счита, че „най-доброто състояние“ е спокойно-енергично и „най-лошото“, за да напрегнато уморено състояние.
В този смисъл промените в настроението или душевното състояние се оформят според нивото на удовлетвореност на индивида по отношение на инстинктивните нужди (глад, сън, жажда, сексуалност), социални (брачни, семейни, служебни) и / или културни (ваканции)., отдих). Те препоръчват и физически упражнения.
Човек с променящо се състояние на духа или който е в екстремни условия, без да може да намери баланса, може да попречи на социалното, семейното и служебното му развитие, тъй като другите не могат да го разберат.
