Разбирането е един от съществените аспекти в процеса на познание от страна на субекта. Факултет, който показва връзката между ума и обекта чрез упражняване на знанието. Знанието, което е в основата на разбирането, е иманентно действие, чийто произход и край се намират в самия субект. Разбирането предполага да се обръща внимание на всичко, за да се разбере основният корен.
Сега се справяме с това, което бихме могли да наречем разбиране в тесния смисъл, тоест с това, което означава да разберем опита извън интуитивното ниво. Това, което е извън интуицията, е мисълта. Едно е да интуитираш, тоест да видиш, чуеш, докоснеш и т.н. и друго е да мислим за това, което виждаме, чуваме, докосваме и т.н. В момента на анализ на мисълта имаме възможността тя да опрости работата: мисълта, за разлика от интуицията, може да бъде изцяло изразена с думи. Със сигурност е възможно да се мисли без думи и няма да влезем тук, ако е възможно да се мисли нещо без думи, които не могат да бъдат изразени адекватно с думи. На практика фактът че всички мисли, които ни интересуват, всъщност могат да бъдат изразени с думи е достатъчно.
Според основното значение на тези термини разбираният човек е способен да разбере детайлите на даден обект, да разпознае неговия състав, като изолира факторите или елементите, които съставят или образуват едно цяло, да възприеме връзката между тези компоненти и следователно следователно и двамата разбират или схващат значението на въпроса.
Това може да се илюстрира с език. За да може човек да разбере какво се говори на определен език, той или тя трябва да може да различава отделните думи, съставляващи изречения, да знае тяхното значение и да види как те се отнасят помежду си. Въпреки това, въпреки че човек може основно да разбере казаното, разбирането може да надхвърли простото разбиране. Това означава да се получи истинският смисъл и значение на съобщението, със способността да се оцени, да се извлече полза от него и да се знае действието, което то изисква.
Размисълът върху собственото разбиране е обект на философски размисъл, като се покаже епистемологията, която показва способността на философа да се възхищава от тази човешка способност, която носи голяма свобода на съществуването. И именно разбирането ни позволява да повишим осъзнаването на съществуването, като имаме способността да разсъждаваме върху собствените си действия и техните последици. Това отражение се основава и на етиката.
