Драматизмът е термин от гръцки произход, който от 18 век се използва за обозначаване на театрален поджанр, който съчетава характеристики на трагедия и комедия. Характеризира се с представянето на ежедневието на съвременното общество с автора. Драматичните филми, за разлика от сладките комедии, имат тъга, аргумент, който показва страданието на главния герой на сюжета, който трябва да се сблъска с различни ситуации на несгоди.
Драматичните филми също имат в много случаи тъжен край, което оставя още по-горчиво впечатление у зрителя, видял пиеса със затваряне, противоположна на типичния щастлив край на приказка. Драматичните произведения имат голяма емоционална интензивност и зрителят понякога може да бъде завладян от тона на произведението. Особено когато човек преживява време на страдание в личния си живот, той също е по-уязвим към ефекта, който драматичната история може да има върху ума му.
Има и други артистични жанрове, които също могат да дадат пространство на драмата: поезията дава пространство и на драматични стихотворения, както някои текстове също имат този компонент в своето послание. По същия начин театралният жанр дава пространство и на драматични произведения, които произвеждат катарзис от емоции и чувства у зрителя.
Литературата и киното са две изкуства, които имат голяма част от вдъхновението си в собствения си живот, тъй като и двете показват начин на разказване на истории. Следователно трябва да се отбележи, че има етапи в живота, когато драмата може да се появи, както показват епизоди на лош късмет, в които се събират различни трагични събития. В живота има и драматични събития, които имат тъжен край.
В рамките на кинематографичното поле откриваме значителен брой филми, които са част от драматичния жанр. Сред най-значимите в историята откриваме например филма „Титаник“, чиято премиера Джеймс Камерън беше през 1997 г. с Леонардо Ди Каприо и Кейт Уинслет като главни герои.
Този филм, носител на единадесет Оскара, се счита за една от най-важните драми в историята на седмото изкуство, но в допълнение към това бихме могли да откроим и други, които са също толкова значими, като например „Животът е красив“. Италианецът Роберто Бенини беше този, който режисира и участва през 1997 г., постигайки голям публичен и критичен успех, който му донесе огромните петдесет международни награди.
