Националната валута на държавите, принадлежащи на Гърция и някои царства от азиатски произход, е известна като драхма; Неговото обращение като национални пари започва приблизително през 5-ти век пр. Н. Е., По-конкретно тя е била известна като „атинска тетрадрахма“, това е така, защото на едно от лицата си е имало образа на богинята Атина, а на обратната страна е имало изображение на военен шлем. Според стойността си драхмите показват различни мерки и различни тегла, най-използвани са атиняните с тегло 4 грама сребро; по времето, когато е установено правителството на Александър Велики, драхмата не се е използвала само в Гърция но се прилага и в азиатските холистични нации, в рамките на които арабската валута е изместена и изместена от драхмата.
С течение на годините драхмата продължава да се представя като законна валута на Гърция, периодът на нейното обращение започва на 8 февруари 1833 г. до 1 януари 2002 г., на тази дата драхмата е заменена с евро. Според оценката му може да се каже, че периодът на драхмата е разделен на три етапа:
От 1833-1944 г. това е периодът, в който драхмата е консолидирана като официална валута на Гърция, след нейната независимост драхмата замества феникса (валутата, наложена от Йоанис Каподистриас, през 1828 г.); дотогава споменатите пари бяха конюгирани в „биметалистична“ система (конюгация между сребро и злато), където всяка монета имаше съотношение 5: 1 (за всеки 5 порции сребро се слива с част от златото).
От 1944-1954 г. този период е резултат от значителната девалвация на драхмата, която е доказана, след Втората световна война, в тази промяна на пазара е изпратена "новата драхма", чиято стойност е над 500 000 стари драхми. Това беше отчаяна мярка в търсенето да се запази доверието на жителите в местната им валута, защото те предпочитаха да боравят със злато и чуждестранни валути.
От 1954 до 2002 г., според силната инфлация, която Гърция представи, беше подписано споразумение със САЩ, наречено "Бретън Уудски споразумения", което имаше за цел да изравни драхмата с доларите, накрая гръцкото правителство реши обменят драхмите за евро и по този начин държат държавата си извън постоянна инфлация.
