Личният дневник, наричан още дневник на живота, е вид тетрадка, в която собственикът му записва преживяванията, които се случват в ежедневния му живот и които могат да имат важно средносрочно и дългосрочно въздействие върху неговата жизнена динамика. Текстовете следват проста структура: представляват фрагменти с най-интересните анекдоти, придружени от датата, на която са възникнали. Това се счита за един от поджанорите на биографията, по-известен като автобиография. Като цяло това изисква интимна връзка между читателя и автора, докато последният разказва за най-важните събития от своето съществуване.
Дневниците в живота също могат да се фокусират върху собствената медитация на автора. Също така, те могат да служат като своеобразно място за освобождаване на чувства и емоции, които засягат писателя. По този начин можете да добиете представа за това как работи ума на определен човек. Те дори могат да служат като своеобразно свидетелство за времената, в които авторите са живели и които се считат за исторически важни, какъвто е случаят с „Дневникът на Ан Франк“.
Използваните разкази могат да варират от повествователния и описателния, до аргументиращия и изложителния, като по този начин се реализират всички авторови мечти, мисли и размисли. Форматът на фалшивия личен дневник се използва широко в литературни творения, като „Модерният прометей“ или „ Франкенщайн“ на Мери Шели, както и в „Дракула“ на Сам Стокър. По този начин може да се смесва с други литературни жанрове, като например епистолар.
