Уволнението е едностранно решение на работодателя да прекрати договор или трудово правоотношение. За да извърши това действие, работодателят трябва да има обоснована причина.Така че, в зависимост от причините, които водят до уволнението, е възможно да се разграничат три вида: уволнение по обективни причини, дисциплинарно уволнение и колективно уволнение. Във всеки от тези случаи уволнението може да бъде квалифицирано от съдията като подходящо, недопустимо или нищожно, в зависимост от това доколко адекватно е уволнението и доколко са обосновани причините за това.
От друга страна, процесът на уволнение в определени случаи трябва да отговаря на редица формални изисквания, за да бъде напълно ефективен. Тези формални изисквания могат да варират в зависимост от вида на уволнението и колективния договор на всяка компания.
В този смисъл един от най-важните аспекти е писмото за уволнение, което трябва да бъде предадено на ръка на работника, за да го информира за ситуацията. В случай на обективно уволнение работодателят трябва да спази 15-дневен срок за предизвестие. При дисциплинарно уволнение обаче не е задължително да уведомите работника предварително.
И накрая, друг важен въпрос в процеса на уволнение е обезщетението за обезщетение. Работодателят трябва да плати обезщетение на работника за уволнението, чийто размер ще зависи от вида на уволнението и условията на труд на работника (например заплата или стаж). По същия начин работодателят трябва да достави на работника съответното споразумение за заплати, отпуски и извънреден труд.
След приключване на процеса за развод работникът и работодателят могат да постигнат споразумение или да се обърнат към съда, за да разрешат уволнението и да преценят произхода му.
