Престъпления срещу живота, известни също като Престъпления срещу човечеството, са определени деяния, които са умишлено извършени като част от широко разпространена, систематична атака или индивидуална атака, насочена срещу цивилно население или идентифицируема част от цивилното население.
Първото обвинение за престъпления срещу човечеството се проведе по време на процеса в Нюрнберг. Оттогава престъпленията срещу човечеството се преследват от други международни трибунали, като Международния съд и Международния наказателен трибунал за бивша Югославия и Международния наказателен съд, както и в националните преследвания. Законът за престъпленията срещу човечеството или престъпленията срещу живота, разработен главно чрез еволюцията на международното обичайно право.
Престъпленията срещу човечеството не са кодифицирани в международна конвенция, въпреки че в момента има международни усилия за създаване на такъв договор, воден от Инициативата за престъпления срещу човечеството.
За разлика от военните престъпления, престъпленията срещу човечеството могат да бъдат извършени по време на мир или война. Те не са изолирани или спорадични събития, но са част от държавна политика (въпреки че извършителите не е необходимо да се идентифицират с тази политика) или широка практика на жестокости, толерирани от правителство или фактическа власт.
Военни престъпления, убийства, кланета, дехуманизация, геноцид, етническо прочистване, депортации, неетични експерименти с хора, извънсъдебни наказания, включително екзекуции в кратки срокове, използване на оръжия за масово унищожение, държавен тероризъм или държавно спонсорство на тероризъм, отряди на смърт, отвличания и насилствени изчезвания, военна употреба на деца, несправедлив затвор, робство, канибализъм, изтезания, изнасилвания, политически репресии, расова дискриминация, религиозно преследване и други нарушения на правата на човека могат да достигнат прага на престъпления срещу живота, ако са част от широко разпространена или систематична практика.
Животът е най- ценното законно право на човека, защото ако му липсват други блага, това няма смисъл за него, а също така е законно право, което държавата трябва да защити, за да защити съществуването на своите жители, съществен елемент на държавата, който също има задължение да осигури сигурност.
