В обичайна употреба престъплението кражба е отнемане на имущество или услуги, принадлежащи на друго лице, без негово разрешение или съгласие с намерение да се лиши законният собственик от тях. Думата се използва и като неформален съкратен термин за някои имуществени престъпления, като грабеж, присвояване, грабеж, кражба на кражби, грабеж на библиотека и измама (т.е. получаване на пари под фалшиви претенции). В някои юрисдикции престъплението кражба се счита за синоним на грабеж; в други престъплението кражба е дошло да замени грабежа. Някой, който извърши акт или направи кариера на кражба, е известен като крадец.
Престъплението срещу кражба е името на юридически деликт в Калифорния, Канада, Англия и Уелс, Хонконг, Северна Ирландия, Република Ирландия и някои щати на континенталната част на Австралия, като Южна Австралия и Виктория.
Престъплението кражба или акт на кражба обикновено се определя като неразрешено вземане, поддържане или използване на имуществото на друго лице, което трябва да бъде придружено от mens rea (латински термин, широко използван в правните въпроси, означаващ „виновен ум“) нечестност и / или намерение за постоянно лишаване от собственика или лицето от законното владение на този имот или неговото използване.
Например, ако човек „А“ отиде в ресторант и по погрешка вземе кърпичката „Б“ на човек вместо неговата, той физически е лишил „Б“ от използването на имота (който е actus reus), но грешката пречи на човек „А“ да формира мъжката реа (тоест, защото тя вярва, че е собственик, не е нечестна и не възнамерява да лиши „собственика“ от нея), така че не знае е извършил някакво престъпление по това време. Но ако осъзнаете грешката, когато се приберете вкъщи и бихте могли да върнете тъканта на човек „Б“, ще откраднете тъканта, ако я държите нечестно (вижте кражба, когато я намерите). Като се има предвид, че може да има гражданска отговорност за оплакванията от прехвърляне в лична собственост или преобразуване във всеки случай.
