Кристаделфианците твърдят, че основават своите вярвания изцяло на Библията и не са съгласни да вярват или да приемат други текстове, вдъхновени от Бог. Те гарантират, че Бог е създателят на всичко и бащата на религиозните хора, те също така считат, че Бог бащата и Исус Христос не са едно лице; но двама напълно различни индивида. Те разбират, че Светият Дух не е личност, а Божията сила, използвана в творението и за да води хората към спасение.
Те вярват, че хората са отделени от Бог поради греховете си, но те могат да се помирят с него, като станат ученици на Христос. Няма крем, който излиза от физическата смърт на Христос, но следвайки примера му. Хората не са спасени от простия факт, че Христос е умрял за греховете им, а защото всеки ден „умират с Христос”, за да съгрешат в своята човечност. Те вярват, че една вяра без дела е мъртва и неспасена, но тя се основава на библейски разсъждения. за тях спасението не се постига просто чрез присъединяване към учение, а чрез истинско знание за това, което Бог иска от своите деца.
Кристаделфианците се противопоставят на някои видове доктрини, приети от много други християни, като е необходимо да възприемат:
- В безсмъртието на душата.
- Царство Божие на небето, тъй като според тях Земята ще се преобрази, където праведните живеят вечно.
- Адски огнен, наказанието за греха за тях във вечна смърт, Предсъществуването на Исус Христос.
- В кръщението бебе.
- Личността на Светия Дух и притежанието на даровете на Светия Дух, наред с други.
Нещо, което ги прави уникални, сред останалите християнски групи е фактът, че те вярват, че думите свят и дяволът са често използваните думи в езиците, които те означават; противника и клеветника и че значението му зависи от контекста; но че те никога не са личните титли или имена на който и да е паднал ангел, тъй като никога не е имало бунт на злото на небесата, както вярват останалите християнски деноминации. За Кристелфелците ангелите по своята духовна природа са съвършени и не могат да съгрешават. Те обясняват, че Новият Завет под тези изрази олицетворява в по-голямата част от текста естествената склонност към грях. Този термин (кристаделфийци) в Стария заветизползвано е за обозначаване на конкретни хора, политически системи или лица в опозиция или конфликт.
