Думата критичен е термин, който се използва широко в нашия език и който ние прилагаме, за да се позоваваме на различни проблеми.
Ние наричаме критик човек, който отправя критики към даден въпрос или нещо с цел да го направи по-добър или по-лош. Пример е „баща му е негов голям критик, той винаги му казва какво трябва да подобри в професионалното си представяне“.
Обектите на журналистическата критика са всички тези съдържания и културни или артистични прояви като: книги, филми, пиеси, телевизионни програми, албуми, спортни състезания и др.
Междувременно професионалистът, който изпълнява този вид работа, е известен като критик, който излага в своята критика онези положителни и отрицателни въпроси, които наблюдава във въпросното произведение и които накрая енергично аргументират какво поддържа в него.
Въпреки че критикът винаги ще изрази мнение, лична преценка в своята критика, той трябва да се опита да бъде максимално балансиран, когато прави това, и никога да не си позволява да бъде победен от лични проблеми. Уважението също е важно, тоест дори когато критиката ви е една от най-неблагоприятните, винаги трябва да внимавате и да внимавате да не нараните тези, които критикувате.
Струва си да се спомене, че критиката е мнението, преценката, която човек прави, се формира във връзка с тема, ситуация, произведение на изкуството, човек, наред с други опции.
Концепцията за критика има определени негативни конотации, когато отношението на онези, които са склонни да отрицателно квалифицират човек зад гърба му. Представете си, че това поведение се извършва от колега с друг член на екипа. В този тип случаи тези критики не дават положителна стойност за комуникацията, нито помагат за подобряване на света. Напротив, критикът определя себе си, а не лицето, което е взел като обект на своите коментари.
Тези конструктивни критики имат за цел да засилят съвършенството на докторската работа, тъй като професионалистите, които са част от дипломна комисия, са експерти по темата на дисертациите, които ще анализират, следователно те могат да допринесат много от своите знания и опит.
Критичното мислене е процес, който помага да се организират или подредят концепции, идеи и знания. Този тип мислене се използва, за да се стигне до правилната позиция, която човек трябва да има по даден предмет по най-обективния начин.
В конкретния случай на литература, литературна критика ще се нарича дисциплина, дейност, която се занимава с анализ и след това оценяване, положително или отрицателно, на литературно произведение. И като следствие от горното, текстът, чрез който литературен критик се изразява чрез писмено или устно средство за комуникация, оценяване и даване на мнения за характеристиките на конкретна литературна продукция, се нарича още литературна критика.