Корпоратизмът се определя като икономическа и политическа система или концепция, при която властта за вземане на решения е в ръцете на организациите, а не на хората. В тази система тези, които управляват големи корпорации, са тези, които преговарят и подписват споразумения, които след това се превръщат в правила, по които обществото трябва да се управлява; тези правила обикновено се свързват с икономически решения.
Като цяло корпоративизмът се състои от комуникацията или взаимодействието на три сектора: сдружения на работодателите, сдружения на профсъюзите и правителството като преговарящ и за двата. В действителност, за да съществува истински корпоративизъм, обществото трябва да бъдат разделени в класове (бизнесмени, работници и т.н.)
Корпоратизмът в съвременния му смисъл възниква в Италия след Първата световна война, създаден е от Бенито Мусолини като метод за социален контрол за консолидиране на държавата. Според тази доктрина корпоративизмът ще обедини работниците, бизнесмените и правителството. Неговите правомощия ще включват определянето на заплатите, разрешаването на трудови спорове, координацията в производството, обявяването на колективни трудови договори и прогнозата за всякакви стачки, които водят до закриване на фирми.
Важно е да се отбележи, че този термин не се вижда много добре, тъй като за много корпоративизъм се използва за обозначаване на икономически мерки, които търсят само полза от един сектор, обикновено този на големите елити (бизнесмени, синдикални лидери, държавни служители). Ето защо, за да се гарантира, че взетите решения се запазват с течение на времето, от съществено значение е вътрешната структура на всеки орган да бъде вертикална, това води до актове на корупция, вътрешни измами в синдикатите и т.н.
Долните слоеве (работници и дребни търговци) са разположени в основата на пирамидата и ако има някакво несъгласие от тяхна страна, исковете ще бъдат предявени вътре в корпорацията, те са стигнали до върха и от там са генерирали взаимодействие с други корпорации. Тази методология доведе до недоволство в по-ниските сектори (работници, дребни търговци), тъй като те не се чувстваха истински представени.
Най-често срещаното в корпоративизма е, че двете основни корпорации, представлявани от компаниите и синдикатите, преговаряха, като правителството беше посредник, тъй като държавата трябваше да изпълнява неутрална роля. Държавата обаче имаше представители и на двете страни, така че ролята им на арбитър беше под въпрос. Това показва, че държавата в крайна сметка се меси в икономиката и обществото.
