Едиповият комплекс е определение, което води началото си от класическите теории на Зигмунд Фройд. Този термин получава името си от факта, че в една много известна творба от древна Гърция, в която Едип, син на царя на Тива, в крайна сметка убива баща си и по този начин заема позицията си на крал, като се жени Кралица Йокаста, която в същото време беше и майка му.
Фройд използва тази работа, за да обясни един от първите етапи на психосексуалното развитие на децата, който се случва между три и пет годишна възраст, при който има промяна в поведението им, по такъв начин, че идеализира майката, давайки й чувство на любов, карайки я да представи монополизиращо отношение с нея, в един вид съревнование с всеки друг мъж, който отнема вниманието й и се конкурира с нейната обич, обикновено бащата е който става обект на чувства на омраза и отчуждение.
Във времената, в които Зигмунд Фройд е живял, е имало силно потискане на сексуалните желания. Причина, поради която австрийският психоаналитик е разбрал, че съществува връзка между неврозата и потискането на сексуалните желания. Поради тази причина беше възможно да се разбере естеството и разнообразието на заболяването, като се познават сексуалната история на пациента. Фройд е вярвал, че децата се раждат със сексуално желание, което трябва да задоволят, и че има поредица от етапи, в които детето търси удоволствие чрез различни обекти. Тази идея го доведе до най-противоречивата част по отношение на теорията му: че тя не е нищо друго освен теорията за психосексуалното развитие.
Фройд разделя психосексуалното развитие на бебето на няколко етапа и Едиповият комплекс се появява по време на фаловия етап, като това е моментът от най-голямо значение за развитието на сексуалната идентичност на детето. Този етап настъпва след три години и продължава до шест години. В тази фаза гениталиите са обект на удоволствие и поради това се появява интерес към половите различия и гениталиите, поради което нерепресията на това желание и правилното управление на това състояние са особено важни, тъй като подобно поведение би могло да възпрепятства способността на детето за проучване, знание и учене във всички отношения.
