Бактериалният щам е набор от бактерии с еднакво отношение по отношение на техните биологични характеристики, т.е. бактерии от един и същи вид, те се наричат бактериални щамове или колонии. Например, Е. Coli е бактерия, която живее в чревния тракт и не живее сама. Това става чрез образуване на щамове или колонии.
Важно е да се подчертае фактът, че характеристиките на колониите се срещат в различна степен и комбинации, които зависят от бактериите и обикновено са много еднакви. Те се използват за идентифициране на бактерии в смесени култури. Освен тези характеристики обаче те са необходими и за изследване на физиологията и свойствата на бактериите, които позволяват да се извърши пълна идентификация.
Общите характеристики на бактериалните щамове са както следва:
- Генетика на стабилността.
- Лекота в отглеждането.
- Максимална скорост на възпроизвеждане при избрани работни условия.
- Метаболизъм, ориентиран към желаното производство с възможно най-висок добив.
- Лесен за използване.
- Лекота на консервация.
Важен аспект е опазването на бактериалния щам. Запазването на бактериалните щамове се случва чрез спиране или забавяне на метаболитната активност на клетките. Това може да стане чрез драстично намаляване на наличната вода. Това може да се постигне чрез:
Изсушаване чрез
замразяване Замразяване: при -178 oC с течен азот.
Колониалната морфология е сравнима със статистика, тъй като е получена от отделна клетка, но е характерна за клетъчната маса. Така например, пигментацията е очевидна в колонията, но не и в отделната клетка, в случай на консистенция на лигавицата на някои колонии, това се получава от капсулното вещество в тези бактерии с много голяма капсула.
Измерването на колониите, тази характеристика е доста постоянна в рамките на вида и може да варира от много малки колонии до диаметър от няколко милиметра.
Форма. Определя се от ръба и дебелината му.
По отношение на неговата консистенция и структура, консистенцията на колониите може да варира от суха колония, която може да се движи върху агара с дръжката, към вискозна колония, която се придържа към дръжката и образува нишки или лигави нишки, когато става въпрос за отделянето й от агар.
Повърхността може да бъде равномерно лъскава и гладка или да е гофрирана с концентрични или счупени прорези. Когато изследвате колонията с пропусната светлина, тя може да изглежда гранулирана или аморфна по структура.