В ревността е ревност, обсесивно, които могат да се възприемат околните хора, тъй като двойки, семейства и приятели. Това е прогресиращо заболяване, тоест с течение на времето то става по-силно; Това се наблюдава лесно чрез анализ на поведението на цялотипни индивиди, с напредването на нивата на състоянието се появяват нови заблуди в съзнанието на индивида в резултат на натрапчивата ревност, която поддържат, независимо дали имат някакъв смисъл или не.
Ревността може да се появи в резултат на лоши минали преживявания. Чрез преживяване на такива видове ситуации, които не са приятни, в субекта се създава един вид самозащита, така че случилото се да не се повтори. То може да бъде причинено и от несигурност, която дадено лице може да има, и страх от загуба на партньора. Трябва да се отбележи, че Зигмунд Фройд, голям представител и предприемач на психологията, класифицира ревността на три нива: често срещана, която се появява, когато обект или човек, към който човек е много привързан, се смята за изгубен; втората, която възниква като продукт на чувствата на изневяра или импулса да я извърши; последният и най-сериозен, считан за заблуда, който може да унищожи човека, който го страда, и неговата среда.
В съзнанието на патологичния фанатик има емоционални състояния, които са свързани с определени действия и поведения, които предизвикват изневяра. Въпреки липсата на категорични доказателства за изневяра, ревността продължава да се поражда чрез определени взаимоотношения между действия и емоции, споменати по-горе, независимо дали има смисъл или не.
Симптоматично казано, индивидът, който страда от злините на натрапчивата ревност, не приема състоянието му, те считат поведението му за „нормално“. Също така те поддържат параноични и насилствени нагласи срещу съществото или обекта, към който е насочена тяхната ревност, трябва да останат близо до индивида през повечето време, често се чувстват изоставени и с ниско самочувствие.
Лечението, предоставяно за лечение на цял тип, се основава на подобряване на взаимното доверие в отношенията на двойката (това е най-честият случай), карайки целотипа да възприеме, че партньорът му не е неверен. Двамата обаче трябва да имат отделни сесии; загиващите, за да премахнат заблудите и абсурдните идеи, и човека, който е засегнат от болестта на другия, така че да се научи да живее с болестта на своя спътник и да му помогне да я преодолее.
