В контекста на изчисленията изходният код се дефинира като набор от редове от текстове, които са насоките, които компютърът трябва да следва, за да създаде споменатата програма; така е и в изходния код, където е записана работата на компютъра.
Изходният код на програмата е написан на определен програмен език, но този тип език не може да бъде изпълнен директно от компютъра, но трябва да бъде преведен на друг език, който компютърът може да изпълнява по-лесно. За този превод, между другото, се използват така наречените компилатори, асемблери, интерпретатори.
Достъпът до изходния код на дадена програма се състои в това да имате достъп до алгоритмите, разработени от нейните създатели. Това е единственият начин за ефективно трансформиране на програма.
Що се отнася до издаването на изходен код, това означава споделяне на това писане с всеки обект, който го изисква, т.е. всеки индивид може да го анализира, копира и модифицира. Освобождаването на код на програма води до известна несигурност, тъй като нейната работа е изложена на показ. По същия начин обикновено не се пуска за търговски приложения.
От своя страна изходният код се използва и за препратка към изходния код на други софтуерни компоненти, като изходния код на уеб страница, която е написана на HTML или Javascript език; и това след това се изпълнява от уеб браузъра, така че страницата да може да се види при посещение.
Клонът на компютърните науки, отговарящ за създаването на изходни кодове, е софтуерното инженерство.
