Думата бонсай произлиза от японския език, който в превод означава саксийно дърво и се отнася до изкуство, възникнало в резултат на древна китайска градинарска практика, разбирано по този начин бонсай не се отнася строго до определен тип дърво, но напротив, всеки вид може да бъде бонсай, така че без дърво от този тип се изважда от саксията си, за да го прехвърли в природата, с течение на времето ще се превърне в дърво с редовни размери.
Може да се разбере, че бонсай може да бъде всяко дърво, към което се прилагат определени техники за намаляване на неговия размер и растеж, като постоянно подрязване и прищипване, тези видове растения изискват специални грижи по отношение на формата си за да му придаде естествен стил. Важно е да се отбележи, че това не са малки дървета, напротив, бонсаят може да бъде голям вид, единственото условие, за да може да се превърне в бонсай, е да има дървесен ствол и от него да поникнат клони. Най-често срещаните видове, използвани за тези видове растения, са китайски брястове, декара и хвойна.
Историята на бонсай датира от повече от 2 хилядолетия и е необходимо да се намери в Китай. На това място даоските монаси започнаха да прилагат определени техники върху дърветата, тези монаси вярваха, че дърветата са символ на вечността. Според тяхната култура онзи монах, който е успял да отглежда и държи дървото в саксия, е бил достоен да получи вечен живот. Още през единадесети век тази практика се разпространява в Япония и с течение на времето става популярна сред нейното население и по това време бонсаят престава да бъде изключителен за висшите класи и се разпространява върху цялото население, използвайки го като декоративни предмети.
Както бе споменато по-горе, бонсаят изисква много грижи и в зависимост от вида грижите могат да варират, но сред най-честите са наличието на влага в саксията, където е бил засаден, за което се използва в дъното му, скали и вода, в допълнение към това бонсаите трябва да бъдат разположени на открити площи, където има добро присъствие на светлина и въздух.
