В рамките на биологичното поле бластомерите са ембрионални клетки, които все още не са дефинирани спрямо коя клетъчна тъкан ще бъде разграничена. Те са извлечени от ембриона, когато ембриона биопсия се извършва, за изпълнението на генетична диагноза на третия ден от ембрионалното развитие. Неговият анализ ни позволява да разберем как ембрионът е хромозомно съставен.
Бластомерите се разпространяват бързо през първите дни на бременността, въпреки факта, че размерът на яйцето остава постоянен. След три дни оплодената яйцеклетка има 16 бластомери, където от този момент нататък тя се нарича морула. Тогава настъпва бластулация, която показва началото на клетъчното разграничение, по такъв начин, че набор от бластомери се намират, създавайки външна обвивка, наречена трофобласт, която по-късно ще породи плацентата, докато останалите се обединяват, за да образуват вътрешната клетъчна маса което ще създаде ембриона.
Следователно бластомерите се считат за фетални клетки, които съставляват процеса на оплождане, тъй като след оплождането на сперматозоидите и яйцеклетката те отстъпват място на образуването на зиготата. Оттам зиготата започва процес на разделяне, който генерира увеличаване на броя на клетките, тези клетки са известни като бластомери.
След като процесът на клетъчно делене започне, започва диференциацията на тези клетки, което ще позволи да се определи образуването на различните органи и тъкани в зависимост от модела, установен за създаването на крайния организъм.
Процесът на клетъчна диференциация се състои от три фази: бластулация (ембрионален стадий, образуван от сфера на бластомери), гаструлация (процес, при който трите зародишни слоя се дефинират в ембриона), органогенеза (процес на формиране на органите на живо същество в еволюция). След като целият този процес приключи, произведеният организъм се нарича плод, който ще продължи да се развива до момента на раждането.
