Етимологично думата библиография идва от гръцкото „библион“, което означава „книга“ и „графеин“, което означава „да се пише“. Дефиницията му може да се разбере по два начина: първият е свързан със списъка на група текстове, използвани като консултативни инструменти при подготовка на писмена работа или изследване. В този случай библиографията концентрира публикациите от най-голям интерес, които са свързани с темата, която трябва да се изследва, тя представлява важен елемент при започване на разследване.
Библиографиите осигуряват валидност на научни, академични и монографични изследователски произведения, тъй като те показват загрижеността на автора да търси източници, които биха могли да подкрепят основите на неговите изследвания, по същия начин, по който тя служи като ориентир и добавя стойност. Библиографиите обикновено се намират в края на книгата, тяхната цел е да покажат документалната подкрепа, която изследването е имало, по този начин читателите ще могат да наблюдават репертоара от текстове, консултирани от писателя, и които биха могли да служат като ориентир за анализа на определена тема.
От друга страна, терминът библиография се използва за определяне на науката, посветена на анализа на описанието и подредената класификация на книгите и други писмени материали. Има различни видове библиография, всички те са фокусирани върху един и същ изследователски елемент, който може да бъде книга, записи, филми и т.н. Библиографията е разделена на:
Аналитичната библиография е тази, която подробно описва документите като библиографски единици, сред които са: описателната, която отговаря за изчерпателно познаване на техниките и материалите, използвани при публикуването на определен материал. Историческият, отговаря за изучаването на произхода на книгата, първите й публикации и т.н. а текстовият, е този, който прилага принципите на аналитичната библиография за тълкуване и модифициране на текст.
Изброителна или систематична библиография, нейната цел е да събира информация за отделни текстове или други графични материали, в логичен и подходящ ред, книгите не се разглеждат като физически обекти, а като интелектуални обекти. Тези библиографии от своя страна са класифицирани в: авторски библиографии; библиографски каталози, ръководства по литература, тематични, национални, селективна библиография и универсална библиография.
