Етимологично този термин идва от еврейския "Beth-El", което означава "възпоменание на боговете", така че тази дума се използва за означаване на свещен камък или скала. В семитската цивилизация се използва за обозначаване на метеоритните частици, паднали на земята, така че всяка издигната скала символизира присъствието на божеството и местоположението на свещено място. Някои от най-известните бетили са: Гръцката Омфалоса в Делфи, вид камък, който според гръцката митология бог Кронос е погълнал, мислейки, че това е неговият син Зевс. Черният камък на Песинонте, свързан с култа към богинята Цибелес и черният камък на Кааба, намиращ се в Мека.
В примитивната ера мъжете са разглеждали камъните като символи на безсмъртието, енергията, силата, които са били почитани и почитани за техния произход, форма или размер. За тях тези видове камъни са имали магически и религиозен произход. Бетилът е камък без резба или резба, който в много случаи е падал от Вселената и който е бил почитан като символ на духовна сила. На бетилите са дадени сили, подобни на магически амулети, които са служили като защита на пътешественици и моряци, казва се, че са ги предпазвали от бури и мълнии. Когато пътешественик се натъкне на камък от тях, това означава, че е бил в присъствието на богинята Пачамама (майката земя), богиня, почитана от инките, които те търкаха с ръце и според поверието, те отлагаха цялата си умора и възвръщаха силите да продължат пътуването си.
На иберийците използват и свещените камъни, които са имали магически епитафия писания, че защитените починалия от гроба разбойници, те също са били използвани за поддържане на контакт с тези роднини, които вече не са на този свят са. Според библията Яков успява да бъде изпълнен с духовно вдъхновение, след като е положил глава, докато е спал на камъка, след като се е събудил, е знаел, че споменатият камък е свещен портал, който го свързва с Бог.
Духовната сила, която предава бетиловият камък, е път към отваряне на прозорец към по- висша духовна равнина или духовна връзка с Бог. Пример за това е цитиран от библията, когато Бог нарича Симон „Петър”, Петър означава камък и то не какъвто и да било камък, а като бетил или „жив” камък, върху който стои светата църква.
