В изразите на разговорен език думата кофа има два варианта в значенията си като усещане за липса на парична стойност, което дава усещането, че нещо е безплатно или го правите безплатно и друг, който е, когато нещо няма полезност или цел, например когато Казват, че пътуването не е дало плод или са пътували напразно, че са работили напразно. Това е цилиндричен обект с отвор в горната част, който е по-широк от долната му страна, има дръжки отстрани, за да може да го носи по-лесно, използва се за пълнене с течности, почистване или поставяне на вещи вътре, за да ги съхранява.
Още от древен Рим са известни находки от тези контейнери при археологическите разкопки на метални парчета с дръжки, с тази разлика, че в долната си част те са имали вид крак или чаша, за да могат да го държат, тъй като са били по-кръгли в долната си част, Използвал се е за събиране на вода и отвеждането й в храмовете, оттам от Средновековието терминът на водоноса вече е бил известен, тоест този, който отговаря за водата. В религията е известно и съществуването му - по- малък, по-малък куб, който е бил използван като обект за поклонение в свещени церемонии като тази, посветена на богинята Изида, която по име е имала места, където пие вода от реката Нил.
В Аржентина, Уругвай и Мексико те използват думата като израз на изобилие, особено когато вали в изобилие, в други географски ширини като Хондурас изразът му е по-сериозен, когато някой умре, те използват израза с ритане на кофата, за да посочат смъртта на този човек.
Етимологията на думата показва, че името й е мъжко и на латински е cuba, която дава няколко синонима като съд, кофа или кофа, в голямо разнообразие от материали, които са направени като метал, дърво, по-актуални пластмаси, мед, бронз и че в древността са били изработени от дърво; които могат да побират 5 литра вода, в съвременната ни ера има такива в различни форми, материали и големи размери, наречени резервоари за вода, които могат да съхраняват преувеличено количество и да снабдяват цяла общност.
