Когато говорим за образ на себе си, ние се позоваваме на образа, който нашето подсъзнание има за себе си. Този образ манипулира нашата личност, поведението ни и е отговорен за всичко, което сме във всеки момент от живота си. Това, което мислим за себе си, влияе на този образ, затова има дни, в които се гледаме в огледалото, приятни и успешни и други дни без привлекателност и губещи. Много пъти се събуждаме разочаровани в живота си, колко малко сме постигнали или какво не сме постигнали.
Друг път се събуждаме оптимисти с желанието да живеем пълноценно, да работим усилено и да постигнем целите си. Това, което се случва около нас, добрите и лошите преживявания ни карат да изпращаме съобщения до подсъзнанието и да формираме свой собствен образ.
Представата за себе си е основният фактор за успеха или неуспеха на човек, защото ние сме резултат от нашето въображение. Почти е невъзможно да надхвърлим образа, който имаме за себе си.
Трябва да се отбележи, че в психологията понятието за самосхемата се използва по-често, а не за самоизображение, въпреки че и двете се отнасят до едно и също нещо: образа, който всеки си изковава в съзнанието за себе си.
Самоизображението или собствената схема, както той обича да я нарича, се оказва много важна, когато става въпрос да ни помогне да обработваме информация, особено тази, която е от значение за собствения ни живот. Също така, когато дойде времето, тези диаграми ще ни помогнат да запомним някои проблеми и да повлияем на решенията, които вземаме.
Гръцкият философ Сократ сред размишленията си е запомнен с една идея: познайте себе си. Това е много внушително предложение, защото само ако имаме валидни знания за нашата индивидуалност, можем да имаме психическата стабилност, за която всеки индивид копнее.
Съществуват подходи от духовно естество (напр. Будизъм), философски или психологически предложения, които придават особено значение на идеята за искрен образ на себе си. Това предполага да познаваме себе си и следователно да установим диалог с нашия интериор, с набора от идеи, мотивации и чувства, които имаме в съзнанието си. Това е сложно и трудоемко интелектуално упражнение. За това всяка дисциплина предлага някакъв вид техника: медитация, интроспекция, критичен анализ или дори някакъв вид терапия като психоанализа.
Важно е да се подчертае, че тези, които представят твърде негативни преценки за себе си, трябва да ги контролират, защото последиците могат да бъдат наистина вредни в социалното взаимодействие, а също и в развитието на тяхното съществуване.
Човек, който се характеризира с това, че е много перфекционист, никога няма да бъде доволен от постиженията и ще се стреми към още и още. Всеки опит за преодоляване и, в някои случаи, неуспех, може да има отрицателно въздействие и да доведе до неуспех на човека.
