Археите са група от едноклетъчни микроорганизми, които подобно на бактериите имат прокариотна морфология, тоест нямат ядро или вътрешни мембранни органели, но в основата си се различават от тях по такъв начин, че да интегрират собствената си среда. Археите не се нуждаят от слънчева светлина за процеса на фотосинтеза, какъвто е случаят с растенията, нито им е необходим кислород.
Повечето археи имат клетъчна стена, изградена от протеини, които съставляват твърда група, която покрива външния слой на клетката, създавайки защитна мрежа, която химически и физически въздейства върху клетката.
Важно е да се подчертае, че анализът на тези микроорганизми в началото му е свързан с този на бактериите, но започват да се наблюдават техните уникални характеристики, които не отговарят непременно със същите характеристики на бактериите и други прокариотни организми.
Този термин е от гръцки произход и означава „древен“, това е така, защото те имат древна молекулярна техника, която е запазена без никаква съществена промяна от друго семейство микроорганизми.
Тези микроби живеят най-вече в екстремна среда, поради което се наричат екстремофили. Въпреки че има други, които оцеляват при общи нива на соленост и температури, и дори може да има такива, които живеят в червата на живите същества.
Термофилните археи са тези, които живеят в изключително гореща среда, докато тези, които обитават супер солена среда, се наричат хиперсалинови, те имат способността да живеят в екстремни среди, където други организми не могат да обитават.
Археите се срещат свободно в природата: в извори, в почви и т.н.
