На арбитража е незадължителна щом то се появи за съдебен процес, с цел разрешаване на спора, без да се прибягва да се направи обща преценка. Арбитражът започва в началото на Средновековието, когато феодалите защитават всеки гражданин от правни проблеми, в замяна на робството му, докато имат достатъчно пари, за да си купят свободата; това се считаше за вътрешен арбитраж. Той е забранен, но през 1789 г. се появява отново и остава до днес.
За да се осъществи арбитражът, е необходимо двете страни да се съгласят с решението, така че те трябва да изберат независима трета страна, която ще отговаря за разрешаването на спора. С намесата на третата страна тази на съда не е необходима, но е необходима, когато решението трябва да бъде изпълнено. Арбитражът има различни предимства, като скорост, гъвкавост и споразумения могат да бъдат постигнати предварително.
Съществуват два вида арбитраж, институционалният, който се провежда в институциите, според техните собствени правила, и независимият, при който арбитрите избират правилата, по които ще бъдат управлявани. Също така тази друга класификация, която се използва според вида на представеното решение, това са: в правото и в собствения капитал.
Принципите на арбитража са: доброволност, равенство, изслушване, противоречие, свобода за конфигуриране на арбитражния процес и поверителност; обяснявайки по този начин, че двете страни трябва да са готови по всяко време да се подчиняват на решенията на трета страна, равни права, задължение да изложат своите мотиви, да знаят в какво са обвинени, да определят частите на процеса и пазете целия процес в тайна.
