То се разглежда като кратко изречение, съдържащо учение, обикновено от нравствен характер. В този смисъл апотегмите са подобни на популярните поговорки, афоризми, пословици, аксиоми, сентенции или пословици.
Трябва да кажем, че първоначално апотегмата произлиза от гръцка дума, съставена от две ясно разграничени части: частицата „апо“, която може да се преведе като „отвън“ или „далеч“, и глаголът „фтегестай“, който е синоним на „декларирам“. Апотегмите обикновено представят философска оценка. С по- малко думи, дълбоко познаване предава покани размисъл.
Афоризмът обикновено се създава от човек, на когото се приписва авторство. Притчите, от друга страна, се раждат от хора и са анонимни. Същото важи и за поговорките, които освен това имплицитно носят предупреждение.
Следователно апотегмата е по-скоро подобна на афоризма, отколкото на поговорката, тъй като нейният автор е общоизвестен. Основната разлика между апотегмата и афоризма е, че първата обикновено не покрива сериозни проблеми, освен че е приятна или забавна. Ето защо апотегмата може да бъде и изящно изречено изречение, което не включва морално съдържание.
Трябва да имаме предвид, че философията се превърна в новия рационален модел, който замени митичните истории от миналото и във философските текстове (особено тези, свързани с етиката) беше необходимо да се прибегне до тип прости, преки и ясни изречения, които показват конкретна идея. Затова философи като Аристотел или софистите прибягват до апотегмата като опростена формула, за да изразят своите идеи.
Те са апотегмите, които се използват в различни сектори на нашето общество. Това се случва например в областта на политиката. В този случай важни молитви от този тип са се появявали през цялата история и добър пример дава бившият президент на Аржентина Хуан Доминго Перон. И стигна дотам, че потвърди, че перонистите са като котки, защото когато изглежда, че се бият, това, което всъщност правят, се възпроизвежда.
Друг пример за апотегма може да бъде този, който писателят Хорхе Луис Борхес произнася за хората, които принадлежат към перонисткото движение: „Перонистите не са нито добри, нито лоши: те са непоправими“.
