Аполинарианството е учение за ерес в християнството, името му идва от главния му проповедник Аполинарий Млади, който е бил епископ на Лаодикия (Сирия), около 361 г., след като е посветил живота си на изучаването на писанията вече учението на сирийските свещеници, въпреки че някога е заемало длъжността епископ, започва да проповядва проповеди, които не са верни на католическата доктрина. Неговата доктрина се основава на отричането на човешката природа на Исус Христос, той твърди, че Исус не е човек, че той е божествено същество, въплътено в тяло без душа, което е заменено от Словото. Това отричане доведе до аполинарните доктрини да бъдат наказани от папа Дамас (37-и папа на Рим).
Аполинарис се опита да обясни как Исус като божествено същество може да бъде и човек. Той учи, че човешките същества са съставени от тяло, душа и дух и че във фигурата на Исус тяхната човечност е облекчена от Логоса. Аполинарий отрича човешката душа на Христос, вярвайки, че ако Исус има човешка душа, тя ще бъде същата като другите хора, тоест с грехове; преструвайки се с това, за да спаси божеството на Христос.
Тази доктрина се смяташе за богохулство срещу Бога и те бяха строго осъдени, тъй като църквата твърди, че човешката душа на Исус Христос няма грехове.
Първият Вселенски събор в Константинопол включва аполинарианството в списъка с ересите. По времето, когато Аполинар умира (392 г.), той никога не се поправя и умира, поддържайки същата си вяра. Много от неговите последователи искаха да продължат да проповядват същите принципи в Сирия, Финикия и Константинопол, но малцина го оцеляха и до 416 г. вече не останаха, тъй като мнозина се върнаха в светата църква, а други се отклониха към монофизитството.
