Антиконвулсантът е лекарство или друго вещество, което изпълнява функцията за предотвратяване, прекъсване, контролиране или борба с конвулсивни прояви (гърчове) в резултат на пристъп или епилептичен епизод при пациент, поради което те са известни и като антиепилептични лекарства.
Антиконвулсантът е ефектът на някои вещества, които действат като облекчаващо припадъци, той е една от най-представителните характеристики на лекарства като антиепилептични лекарства. Обикновено това е и ефект от лекарства за разстройства като биполярни, болки, дължащи се на невропатия и фибромиалгия. Трябва да се отбележи, че припадъците не винаги са с епилептичен или асоцииран произход и могат да произтичат от други симптоми или клинични симптоми. Те започват да се популяризират като безопасни лекарства в края на 90-те години, тъй като техните предшественици са високорискови лекарства.
Лекарствата, които се борят с гърчовете, могат да бъдат разделени на 8 групи въз основа на ефекта, който имат върху пациента. Това са: Повтарящо се активирани блокери на звуковите канали, тези, които усилват предаванията на невротрансмитера GABA, глутаматни модулатори, Т блокери на калциевите канали, N и L блокери на калциевите канали, модулатори на L ток, специфични блокери на свързващото място и инхибитори на карбоанхидразата.
Антиконвулсантите могат да имат сериозни странични ефекти върху индивида и могат да варират от обриви до изравняване на кожата до повишен риск от самоубийство. Освен това те се използват много често като лекарства поради ефекта им върху нервната система, който в случаите, в които индивидът не се нуждае от тях, създава халюцинации.
