Антиацидът е вещество, което действа в организма, по-специално в храносмилателната система, за да успокои киселинните свойства на стомашните сокове, намиращи се в стомаха, които присъстват в индивида, след като приключат с яденето на храна, която произвежда тези сокове са по-мощни, за да могат да осъществят нормалния процес на храносмилане. Тогава той е инхибитор на киселинността, произведена от определени стомашни сокове, причинени от някаква храна или серия от тях, която се осъществява чрез генериране на рефлукс в хранопровода или от чувствителността на стомашната стена към тези сокове.
Що се отнася до състава на това вещество, той обикновено е основен за алкалната среда, за да може да има ефект и да се сдвоява с тези киселини, произвеждани от пареталните жлези на храносмилателната система, алкализирайки стомаха чрез повишаване на рН (като го вземе от 0 2 до стойност, близка до 2) и чиято киселинно-алкална реакция се предизвиква от вода и сол.
Повечето антиациди съдържат водород (H2) като компонент на активната съставка, а сред най-често срещаните са натриев бикарбонат (NaHCO3), калциев карбонат (CaCO3) и магнезиев хидроксид (Mg (OH) 2).
Друга функция, която антиацидите могат да изпълнят, е да насърчава защитните системи на лигавицата чрез стимулиране на производството на простагландини.
Те могат да бъдат класифицирани в два вида, системни и несистемни. Първите се характеризират, тъй като соленият продукт на реакцията се абсорбира от стомашните стени и ефектът му е по-мощен, напротив, несистемните се характеризират, тъй като соленият продукт на реакцията не се абсорбира от тялото и неговият ефект е по-бавно.
Някои странични ефекти от действието на антиациди в стомаха могат да бъдат запек, както при алуминиевите соли, или да имат слабително действие, както в случая на магнезиевите соли.
Препоръчително е да го приемате един час след ядене на храни, които стимулират производството на стомашни киселини и злоупотребата с тях може да причини сериозни увреждания на храносмилателната система.
