Анестетичните лекарства са онези течни вещества с белезникав или прозрачен цвят, които химически произвеждат липсата на чувствителност към болка в човешкото тяло, пълна или частична, и ефектът им е временен. Контролирана медицинска практика, използвана върху пациент преди, по време и след операция, с или без компромис на съвестта.
Анестезията е успокоително, което помага на пациента да се отпусне и да заспи преди болката, причинена от нараняване, заболяване или операция, тя действа директно върху нервната система на тялото, която преминава през гръбначния мозък, мозъка, на гръбначния стълб, простиращ се през всички клонове, които достигат до всеки от органи на тялото, тъй като само до определени части в зависимост от вида на анестезията, която се прилага.
Видовете анестезия са: Местната анестезия е анестетик, който може да се прилага чрез инжекция, чрез мехлем, мехлем или гел, в аерозол или спрей, който само вцепенява определена и специфична област от тялото на пациента, като напр. Например ръка, част от бедрото, стъпало или кожата, върху които трябва да се работи при лека операция. Пациентът е в състояние на готовност, буден или, ако не успее, само със средна седация, ако пациентът проявява нервност или безпокойство, а също и ако процедурата го налага, това е краткотрайно, поради което се използва широко в амбулаторни лечения като екстракции зъби или мъдреци, поддържайки зоната изтръпнала по време и след нея, за да сведете до минимум дискомфорта.
Регионалната анестезия е анестетикът, който се инжектира и изтръпва нервите, покриващи голяма част от тялото на пациента, както в случая на цезарово сечение, когато пациентът е изтръпнал от кръста надолу, това е известно като епидурална, която Прилага се на жени по време на нормални раждания, което прави пациента по-удобен при хирургичната процедура и след нея, като се избягва болка или болка в по-малка степен, тази регионална анестезия при някои процедури се комбинира с обща анестезия.
Целта на регионалната анестезия е да остави пациента напълно заспал и в безсъзнание, поддържайки това състояние преди, по време и малко след операцията, с постоянно наблюдение, за да се избегнат усложнения, при които анестезиологът продължава да прилага лекарства по-лесно и правилно, като прави че пациентът не си спомня или не усеща болка от хирургичната интервенция, той се прилага интравенозно, тоест игла се вкарва във вената най-вече в ръката или с вдишване на газове или пари през маска или е свързана с дихателна тръба, поставена през устата и гърлото.
