Това е лекарство, предназначено за успокояване на заболявания, открити в определени части на тялото, като главата или мускулите. Те произлизат от опиум, който е известен наркотик през шестнадесети век, който от своя страна произхожда от растение, наречено „мак“ и се използва като болкоуспокояващо, след което от него се извлича морфин; поради високия си индекс на пристрастяване, хероинът е създаден, но е два пъти по-мощен. Германските учени Макс Бокемюл и Густав Ерхарт са разработили метадон в преследване на наркотициза да облекчи болката по време на операции и да я направи по-малко пристрастяваща от хероина и морфина. През 1984 г. САЩ одобряват Vicodin, през 1995 OxyContin и през 1999 Percocet.
Класификацията на аналгетиците се основава на ефектите, които тя предполага, т.е. с каква интензивност действат. Започва с нестероидни противовъзпалителни лекарства, чиято функция е да инхибират определени ензими, които са мотиви за появата на болка; един от недостатъците му е, че ако пациентът надвиши препоръчителната доза, може да се появи кървене. Следват го незначителни опиати, които имитират силата на опиоидите, но с по-малка интензивност. След това има основните опиати, които от своя страна се разделят на естествени (опиати) и изкуствени (опиоиди), се считат за най-мощните болкоуспокояващи, познати и потискат нервната система в първите дози.
В допълнение, има и друг вид аналгетици, наречени адювантни лекарства, които не се считат за аналгетици, когато се прилагат самостоятелно, но които запазват определен тип сила, която увеличава силата на действие на други успокоителни. Най-често използваните са кортикостероиди, антидепресанти и антиконвулсанти. Трябва да се отбележи, че като се въведе употребата на плацебо, начинът, по който мозъкът възприема болката, може да се промени, въпреки че не е обезболяващо средство като такова.
Световната здравна организация (СЗО) изготвя през 1986 г. доклад за списанието в Женева, Анестезия и аналгезия, в който се говори за „Облекчаване на болката при рак“, в който субектът е изобразен около стълбище, и във всяка стъпка се уточнява интензивността на болката и нейното лечение. В първата стъпка се открива лека болка, а лечението е с не-опиоиди и адюванти; след това умерена болка и слаби опиоиди, неопиоиди и адюванти като лечение и накрая силна болка, която се лекува със силни опиоиди, неопиоиди и адюванти.
Някои обаче са се опитали да скъсат с традицията на стълбищния модел, превръщайки го в асансьор, който има 4 бутона, където се записват нивата на болката и съответните им лекарства.
