Този термин идва от гръцкото „невежество“ и е свързан с препятствието, че човек трябва да може да запомни стимулите, които е научил, това се дължи на някои мозъчни увреждания, а не на езикови или възприятия. Съществуват различни видове агнозия, при които всяка една е специфична за сензорния канал и не уврежда останалите сензорни форми. В агнозия също може да създаде трудности при усвояването на нови сетивни дразнители от повредената тръба. Агностичният човек може да разпознава зрителни, тактилни и слухови характеристики, но по-късно не успява да ги разпознае като такива.
- Визуална агнозия: този вид агнозия е най-честата и се характеризира с факта, че пациентите нямат способността да запомнят предметите, които им се показват визуално, например те могат да видят таблица и да я опишат като маса с четири пръчки, но не успяват да запомнят името му.
Мозъкът на човека не е в състояние да разпознае или преведе това, което виждат очите му:
- Тактилна агнозия: пациентът не е в състояние да запомни името на обект чрез докосване, дори без да представи някакво сензорно-перцептивно разстройство.
- Слухова агнозия: в този случай пациентът не може да разбере или разпознае нормалния език на звуците.
- Моторна агнозия: този тип агнозия прави невъзможно за пациента да разпознава двигателните модели.
- Агнозия на тялото: в този случай лицето не е в състояние да разпознае или опише собственото си тяло нито изцяло, нито странично, нито частично. Специалистът, отговорен за оценка на този клас когнитивни дефицити, е неврологът.
