Думата абат етимологично идва от латинското „Abbas“. Това е термин, използван в религиозния контекст, за да се определи началникът на манастир, съответстващ на религиозен орден, наречен абатство (християнски манастири), който трябва да бъде съставен от поне 12 или повече монаси. Прилагателното абат възниква за първи път в Европа от свети Бенедикт Нурсийски. В началото титлата абат бе дадена не като синоним на власт, а по-скоро като уважение към монасите в напреднала възраст.
След като терминът абат е използван на Запад, употребата му е разнообразна, за да се обозначава началникът на абатство, той е този, който отговаря за духовното и временно управление на манастира, а в края на 15 век абатствата са трансформирани в институции църковни правни актове, титлата абат става за цял живот. Абатът се отличава с това, че носи като епископ нагръдния кръст, пръстена, тоягата (тоягата) и митрата (шапка, която се поставя на главата).
Абатът може просто да бъде началник на манастир и да се подчинява на заповедите на епархийския епископ, или може да има власт над малко по-обширна територия, където се намират различни енорийски храмове с техните вярващи.
Преди това абатът беше избран от монасите от неговия манастир, но с течение на времето епископът се намеси в избора му. Веднъж избран, абатът, освен че е висшестоящ, става съпруг на църквата на абатството, точно както епископът е от катедралата си. След изборите благословията продължава.
Също така жените могат да имат титлата игуменка, това са началниците, но женски манастир. Те се избират от сбора чрез тайно гласуване, а избраният трябва да е на поне 40 години и дева, за да получи благословията. Благословията се иска само ако назначаването на игуменката е постоянно и трябва да бъде направено в годината след нейното избиране.
Игуменката има духовно господство над дъщерите си, имайки контрол и административно командване над своята среда, но няма правомощия да благославя литургията, да изповядва или да причасти.
